СТАРИЯТ ПЛОВДИВ Е МОЯТ ПАРИЖ

СТАРИЯТ ПЛОВДИВ Е МОЯТ ПАРИЖ
интервю на Ели Куманова
в.Стандарт, 25 май 2005
www.standartnews.com/archive/2005/05/23/interview/index.htm  

- Г-н Киров, защо не направихте изложба за 70-годишния си юбилей в Пловдив, а подредихте платната в София?
- Искам да кажа на любимите си филибелии, че желанието ми бе да направя юбилейната си изложба в Пловдив, но тук няма нито една зала, която може да събере моите картини. Аз казах и на кмета д-р Иван Чомаков, че съм върл филибелия, но ще накажа града, като направя изложбата си в София, до-като той не построи тук една хубава галерия. Защото столич-ната градска галерия и залата на "Раковски" №125 са огром-ни и там се събра, макар и не цялото, моето изкуство. Изви-нявам се на пловдивчани и искам да знаят, че когато тук бъде построена голяма галерия, ще подредя изложба в нея
- Какво стана с идеята ви за галерия в Стария Пловдив?
- С това се занимавам вече година и половина. Онова, което е постигнато, е, че общинският съвет гласува сумата от 270 хиляди лева за строежа на галерията. Получих и уверението, че тези дни ще направим първата копка, която ще бъде под градската галерия в Стария град. Надявам се, че този път ня-ма да бъда излъган, защото в тази борба съм вложил много, включително и здравето си. Останалите пари обаче трябва да се събират, защото досега всеки обещава, но никой нищо не е направил. Единствено президентът Георги Първанов даде пари. Ще бъда щастлив, ако всички родолюбиви българи от-кликнат на тази идея и помогнат със своята лепта. Галерията ще бъде на 600 кв. м площ и ще е една от най-хубавите и най-големите в страната. Тя ще стане център за българско изкус-тво и ще е гордост за града ни.
- Спазихте ли личната си традиция да рисувате на рождения си ден на 20 май по една картина?
- Това правя от 30 години. На всеки рожден ден ставам сут-рин рано и правя по една картина, която изобразява самочув-ствието, състоянието и мислите ми през изминалата една година. Тази седмица подредих в къщата си и една изложба с част от картините, които съм рисувал на 20 май. Това са зна-чителни произведения на изкуството, които много харесвам. Изложбата е за моите гости, за които, надявам се, да е прият-но удоволствие да видят една трета изложба, различна от двете ми експозиции в София.
- Останаха ли ви много приятели?
- От моето поколение останаха малко художници, но на из-ложбите ми идват творци от всички възрасти
Аз загубих Георги Божилов, който ми беше голям приятел. Сега останахме малко. Събираме се всеки петък с Бояджана и Кучков. Идват и по-млади колеги, но сме малко. Хубав спомен е, че се събирахме с приятелите всеки ден. После срещите ни започнаха да намаляват - виждахме се в понедел-ник, сряда и петък. Сега остана само петък. Мъчно ми е, но какво да се направи.
- За какво мечтае Димитър Киров днес?
- Мечти никога не съм имал. Аз съм Телец и затова съм реа-лен човек, който реално гледа на действителността и няма за какво да мечтае. Единственото, което искам, е да съм жив и здрав и да творя.
- Не се ли наситихте на боите и четката?
- Насищане ли? Напротив, изпитвам по-голям глад към тях.
- Съпругата ви Русалия Кирова ли е все още вашата муза?
- Русалия е не само муза. Преди две години получих удар и дясната ми ръка се парализира. Благодарение на нейните грижи, които продължава да полага, аз се възстанових. Така че тя е и мой голям приятел, един човек, който искрено и дълбоко ме обича, за което съм й благодарен.
- Кои са най-щастливите ви мигове досега?
- Аз имах рядкото щастие да се срещна със Салвадор Дали. От него за един час научих повече отколкото за шест години в Художествената академия. Във Франция съм се срещал и със Сезар. Преди няколко години се видях с Марсел Марсо, на когото направих един портрет. Щастие за мен бе срещата ми с испанския крал Хуан Карлос в Пловдив, на когото пода-рих една картина. Подарих платно и на папа Йоан-Павел II след което получих от Ватикана много хубаво писмо и един сребърен медал. Щастие за мен е, че съм бил на изложба на Шагал, макар че не можах да се запозная с него.
- Вие сте имал възможност да останете в Париж и да бъдете много по-близо до най-великите творци. Не съжалявате ли, че не живеете във Франция?
- През 1967 години ми предложиха да остана в една парижка галерия. Разбира се, това беше много примамливо предложе-ние, но не можех да се съглася, защото имах болна майка и по-малък брат. Нямах правото да се откажа от семейството. Може би там щях да имам друг живот.
Днес обаче виждам, че не съм сбъркал, защото в България направих едно голямо творчество и живея в един прекрасен град, какъвто е Пловдив. Тук групата ни от петимата с Геор-ги Божилов-Слона, Йоан Левиев, Христо Стефанов и Енчо Пиронков правеше големи изложби, които пораждаха цели дискусии.
Нас редовно ни атакуваха, че сме били проводници на запад-ното упадъчно изкуство. Въпреки това и петимата успяхме във времето благодарение на нашата позиция в изкуството. В Пловдив аз живея по-богато от най-богатите хора във Фран-ция, защото имам къща, каквато искам. Тя е едно голямо ша-то в Стария град, със зали за балет, за изкуство. Така че какво е Париж - два часа и половина път със самолет.