ДиКириада за 80-годишнината на Димитър Киров

  С няколко изложби в София и Пловдив Русалия Кировасе готви да отбележи догодина 80-ия рожден ден на големия български художник Димитър Киров.
 Маестрото ни напусна преди 6 години и оттогава тя поддържа традицията да показва негови творби поне три пъти в годината - на рождения и на имения му ден и на годишнината от тяхната сватба. Приживе ДиКиро е правил същото и в годините след неговата кончина Русалия чества паметта му не с помени, а с изложби. А за юбилея догодина готви истинска ДиКириада - мащабни събития, в които всички да усетят духа на Димитър Киров.
  Изложбите в столицата ще бъдат подредени около рождената му дата - 20 май, и ще бъдат в Националната художествена галерия и на „Шипка“ 6. В Пловдив програмата ще е около Димитровден в галерията на легендарния кмет на Стария град Атанас Кръстев-Начо Културата „Червеното пони“. Там е била последната експозиция на твореца, докато е бил жив.
  История на неговия край кара Русалия да търси нови и нови начини хората да се докосват до изкуството на ДиКиро все едно още е жив. „Митко вече беше в болница в София. Аз открих негова изложба в „Червеното пони“ и му занесох афиша. Трябваше да я закрия на 22 октомври и точно тогава той почина - в 12 часа вечерта срещу 23-ти. Оставих изложбата и на 26-и - Димитровден, приятелите му се събраха в галерията, вместо да ходят на погребение“, разказва Русалия.
След това тя кремирала тялото на ДиКиро и на път към Пловдив й се обадил скулпторът Димитър Рашков, за да й каже, че прави изложба на Димитър Киров в Карлово. Русалия отишла с урната и видяла на тавана на изложбеното пространство закачени всички зодиакални картички, които Киров всяка година изпращал на приятелите си за Нова година. „Това ме спаси от ужаса с урната и оттогава предпочитам да правя изложби, вместо да викам хората на гробищата. Аз ходя, но предпочитам на ценителите да показвам неговите картини, защото там е духът му“, обяснява Русалия Кирова. Тя е балерина и твърди, че успехът на над 40-годишния ѝ брак с Маестрото се дължи именно на връзката им с изкуството. А рисуването ѝ е скъпо отпреди връзката с Димитър Киров, защото тя е внучка на Владимир Димитров-Майстора. Факт, за който ДиКиро и не подозирал, когато преди повече от 50 години харесал младата балерина.
 За юбилейната 2015-а Русалия иска да издаде два каталога - единия от тях с портретите на ДиКиро, другия - с последните му мозайки. Художникът е нарисувал портрети на множество български творци, пред него като модели са заставали хора като Дечко Узунов, Йордан Радичков, Любомир Левчев, Валери Петров, Стефан Цанев, Татяна Лолова, Тошо Тошев...
„Когато Митко свършеше да рисува, аз снимах модела с неговия портрет. мятам, че това е безценно и ще сложа снимките в изданието“, доверява Русалия. 
    Русалия се запознава с Димитър Киров през 1960 г. - малко след като е завършила хореографското училище в София и отива в Пловдив по разпределение. За първи път вижда ДиКиро, когато нейна приятелка, също балерина, я взема със себе си в ателието му, където ще му позира. После се разбира, че Киров е помолил другото момиче да доведе Русалия. След два дни се срещат на улицата и той предлага да й направи портрет. „Обещах да отида, но не го направих, защото се знае каква слава имат художниците, а щях бъда сама. По-късно научих, че той много се ядосал и нарисувал някаква ужасно грозна гола жена, а после унищожил картината. След този случай пак се срещнахме и вече се запознахме нормално и човешки“, спомня си Русалия.
Вече имат връзка, когато тя заминава за две години на специализация в Болшой театър. „Исках да уча и кандидатствах в консерваторията с пиано. Приеха ме и тогава големият балетмайстор и хореограф Богдан Ковачев ми каза: „За какво ти е това, най-много да станеш една корепетиторка.“ Предложиха, щом искам да уча, да отида в Болшой театър“, казва балерината. В това време Димитър Киров има неприятности с властта като творец, който не се вмества в каноните на социалистическото изкуство. Взимат му ателието и в отчаянието си той се обажда на Русалия в Москва. Казва й: „Сам съм, ще се омъжиш ли за мен?“ „Казах „да“, макар да не мислех да се женя“, връща се назад Русалия. И макар че тя е в чужбина, ДиКиро решава да поиска ръката й от нейната майка. Родителската реакция обаче далеч не е възторжена. „Майка ми се обади и ми каза: „Няма да се връщаш тук през ваканцията, защото един луд брадат човек дойде да те иска да се жените. „Аз обаче си дойдох“, довършва историята балерината. Избор, за който не е съжалявала никога.

Ваня ДРАГАНОВА, Вестник „Преса” 22.10.1914http://pressadaily.bg/publication/57940-ДиКириада-за-80годишнината-на-Димитър-Киров/