„Съхраняваните като културна памет в образното мислене на Димитър Киров архаични характеристики от митологични образи (архетипи ) се проявяват чрез гениален цветови аранжимент, който обсебва съзнанието на зрителя и събужда у него подсъзнателен стремеж едновременно както към красота, доброта и чувство за принадлежност към космоса, така и желание за активен, агресивен живот – тук, на земята. Сливането с живописта на Димитър Киров е вид езотерика – напредване на човека в духовното познание.”

Павел Панта