През 60-те години Пловдив става известен вече не само с отделни прочути художници, а с цяло съзвездие от нови, млади имена, които по решение на съдбата не бяха завършили живопис , а монументална живопис в Национална художествена Академия – София. Това са Йоан Левиев, Георги Божилов Любен Диманов, който от години работи във Франция и разбира се Димитър Киров. Техният учител – проф. Георги Богданов, човек със солидна немска култура, ги научава на нов поглед върху композицията на орнамента и стенописното изображение. Ако се разгърне пресата от онова време, ще се види делението - от една страна са те, черните овце, проводници на западна култура, а от друга –проводниците на съветската линия в изкуството. Тогава те отстояват своето творческо аз, и не се поддават на клишетата на социалистическия реализъм. Сега, петдесет години по-късно, човекът с богата душевност и дълбока артистична нагласа не е изоставил монументалната живопис – продължава да ни дарява с нови стенни пана, или просто реставрира творбите си. ДиКиро е известен и с множеството си декоративно-монументални творби като металопластика и стъклогравюри, сред които са мозаечното пано "Хермес" в пловдивския хотел "Марица" (1966 г.) и някои стенописни пана.