Не се знае кога Димитър се пристрастява и към пастела – дали през студентските години, дали след посещенията си в Лувъра, когато Русалия – неговата спътница в живота, се спира пред пастела на своя колежка – „Седяща балерина” на Дега, или когато в Националната галерия на Лондон се дивят на „Мадоната с младенеца, св. Ана и Йоан Кръстител” (Леонардо да Винчи). Най известните в света пастели са създадени от импресиониста Дега, а в пастелите на импресионистите цветът се явява носител на света и светлината. Димитър казваше, че цветът ражда реалността, жива благодарение на цвета и светлината.

Началото на съвременната живопис е свързано с появата на импресионизма, а той се сблъсква с пълно неразбиране и неприемане – особено от апологетите на социалистическия реализъм. Дега бе един от кумирите на Димитър и не случайно в началото на шестдесетте на миналия век го бяха обвинили в импресионизъм.

Дикиро е влюбен в Париж и смята, че Париж, с неговия Морис Кантен де Латур (1704-1788) и Дега, е родината на пастела. Не на последно място той се възхищава от Пикасо и неговите пастели с „чист цвят” – червени, жълти, сини, зелени и лилави петна, без междинни тонове.
Всеки случай, много от портретите, които Димитър създаде са пастелни.

Интересно е да се наблюдава Димитър  когато прави портрет – имаш чувството, че рисунъка се ражда от съприкосновението на пръстите му с картона. Предпочита меките пастели, но има и работи с твърд пастел. Портретите на Димитър, пълни с индивидуалност, свидетелстват както за високо техническо майсторство, голям талант, така и склонност към разголване личността на позиращия Homo sapiens.