„Месец май 1961 год. Димитър и Слона (Георги Бажилов - Слона) минават край операта на Пловдив. В главата на Димитър се въртят хиляди идеи и нито една не води до финансов резултат. Завършил е спектакъла на „Лебедово езеро” и две балерини – една чернокоса и една по-светла, се показват от служебния изход. Стъпват напето и грациозно извиват телата си. Острият му поглед се спира на дългите черни коси, на дълбоките черни очи и нослето. Това носле събужда у него неосъзнати асоциации за етническа принадлежност. Грациозните тела отминават, а той се е спрял омагьосан. Никой до ден днешен не може да обясни великата сила на асоциации съхранени от древността. Димитър не можеше да си даде сметка, че възприетите черти съвпаднаха със съхранените в невроните му черти на Башидите – една клонка от древния род на арменците. Наслагването доведе до интерференция, а тя отключи непреодолимото желание този образ да преминава през входа на образите – острите му очи, непрекъснато и винаги. На това сега му казваха “любов от пръв поглед”.
Минават няколко месеца. На всяко представление на операта, в което участва балета, на един от последните редове, може да се види, групата на младите пловдивски художници с водач Димитър, а тази вечер на афиша беше написано: “Кармен”, Асен Гаврилов с участието на балетните класове, В.Терзи, Русалия Антонова, Е.Стоянов. Димитър този път се престраши. Купи само за себе си билет и се намъкна в операта с огромен букет. Със затаен дъх изгледа ансамбловото изпълнение на балет. Момичето игра без грешка. Имаше още едно действие, но той се вмъкна зад кулисите и я намира в балетната си пачка приседнала за отмора на едно кресло от реквизита. Тази поза се запечатва в съзнанието му и после четката ще излее образа й върху платното. Това е първата картина от неговия цикъл „Балет”.”
Откъс от 3-та част – „Признание” на том 2 „ДиKиро”
(книга втора „Душата на твореца е самотен воин” от поредицата „Бунта на душите”, ).
Автор Павел Панта