Началото на творческия път на Димитър Киров трябва да се търси още от времето на следването му в Художествената академия в София – средата на шестдесетте на миналия век. Едно от най-завладяващите му произведения – „Самуил”, е създадено през 1958 година. От този период е и емблематичната картина „Коне” – апотеоз на бунта на художника срещу догмите на социалистическите идеологеми, лишаващи дейците на изобразителното изкуство от свобода на художествения изказ. В последствие се появяват циклите балет, минало, музика, градове – Пловдив, Истанбул, Париж…, икони за да се стигне до мрачния период с „Кръстовете”. Този период отминава и под четката на художника и до сега продължават да триумфират цветовете в носиите на българките от цикъла „Надпяване”, от пейзажите на Стария град, от мадоните, от картините с вградената му сянка Роси – музата на живота му.....